Демокрит: Това се случи в
София
на 7 януари 2006
на ул. "Шипка" 6 (СБХ – в кафенето)


Пионерът на кибернетиката, който прави "ъпгрейд" на човешкото тяло, започвайки от собственото си –
Професор Кевин Уорик разказва как стана първия киборг в света чрез имплантация на компютърни чипове в тялото си и какви експерименти проведе заедно с изследователския си екип от департамента по кибернетика към Университета Рединг в Обединеното кралство:



Срамота е, че в момента съм един обикновен човек, защото като човешко същество съм много ограничен.
Не само физически не мога да пътувам със 100 км.ч. без помощта на техниката.

Не мога да летя без помощта на наркотици...;)

Психически съм дори още по-ограничен. Мозъкът ми разполага със 100 млрд. мозъчни клетки.
Имам 5 сетива. И пропускам толкова много сигнали, само защото съм човек.

Трябва да комуникирам по този старомоден начин. Тези сложни електрохимически сигнали трябва да бъдат прехвърлени в едни тривиални механични сигнали – звукови вълни, които са много бавни и се носят от въздуха. И докато стигнат до ухото на някого, и после до мозъка, този човек най-вероятно въобще няма да ме разбере, и най-вече жена ми...

Защо да не вземем сигналите оттук, за да ги предадем пряко?
Защо да не свържем мозъка си директно с мозъка на другиго?
Можем ли да общуваме по този начин по един нов метод?
Мога ли да придобия нови сетива?
Мога ли да възприемам света по
инфрачервен път,
по рентгенов път,
по ултравиолетов път?

И ако мога да си общувам с вас пряко мозък с мозък, ще ми трябва ли преводач? Тя (посочва преводачката) ще остане без работа...

Именно това проучвам – опитвам се да прозра в бъдещето.

Отчасти работата ми е свързана с роботи.
Това филмче, което показва някои от нашите роботи, е взето от серията на Би Би Си, озаглавена "Откритията, които промениха света".

Ще видим два вида роботи. Първият е роботска глава, a следващите са малки автономни роботчета.

Роботската глава има зрение, слух, обоняние, но също и радар, инфрачервен и ултразвуков, сонарен сензор.

Това, което се опитваме да направим, е да свържем тези сетива в робота, за да се опитаме да разберем по-добре какво се случва в мозъка на човека, когато нашият мозък свързва различна по вид сетивна информация.

Малките ни автономни роботчета общуват по между си, работят с ултразвукови сигнали и по този начин усещат къде се намират предметите.

Тук ме питат колко интелигентни са тези роботи?
Те разполагат с между 50 и 100 мозъчни клетки. Така че, те са почти толкова интелигентни, колкото гол охлюв...
Или фен на "Манчестър Юнайтед"...

Тези роботи разполагат с една основна способност: когато захранването им спадне, те търсят нова енергия. Нещо като в "Макдоналдс", но с роботи...

Имплантите
Това е през миналото хилядолетие. Докторът ми постави първия имплант през 1998 г. Това е радиочестотно устройство за идентифициране. Ето как изглежда отблизо, а от ляво е типичната заплата на един професор във Великобритания...

Целта беше да бъда разпознаван от компютъра ми в сградата. Така че, в момента в който застанех пред лабораторията си, входната врата се отваряше. А като вляза през нея, той ми казваше "Здравейте, проф. Уорик!"

Сега казва "Здравей, Кевин!", защото се поопознахме.

Понастоящем има около 7 000 души с подобен имплант. В Барселона и Ротердам има нощни клубове, където трябва да имате подобен, за да ви допуснат до определени места.
Но през 1998 г. аз бях първият човек с такова нещо.

Вторият имплант
Това е през 2002 г. Този имплант беше много различен. Беше поставен в лявата ми ръка. Трябваше да претърпя 2 часа неврохирургична операция, за да се постави.
Неговите 100 електрода бяха включени в нервната ми система, в лявата ми ръка.

Така се получи пряка електрическа връзка между моята нервна система и компютър, а след това я осъществихме и през интернет.

Ето част от нещата, които можех да правя:

Това е жена ми Ирена. Тя носи едно хубаво бижу, което мени цветовете си от синьо към червено. То беше свързано с нервната ми система. Така че, като й стисна ръката, бижуто почервеняваше, а като я пусна, то посиняваше.

Също така, когато бях спокоен, бижуто беше синьо, а като се развълнувам - започваше да просвятва в червено.

Ирена обаче работи на различно място. Върви си из офиса и бижуто си свети в синьо. И тя си казва: "Няма проблеми, явно не прави нищо нередно".

Но почне ли да светка в червено – тя се сепва "Какво ли прави моя?”...
И по-важния въпрос: "С кого го прави?!"
Така че, не бе много добра идея...

Бях в Колумбийския университет в Ню Йорк. Там успяхме "да съживим" моята
нервна система в интернет.

Включихме я наживо и естествено не обявихме какво правим, защото е пълно с хакери, които сигурно си умираха да ми движат ръката...

Свързахме се през интернет от Ню Йорк до Рединг, Великобритания. Така стана възможно, докато аз движа ръката си в Ню Йорк, мозъчните ми сигнали, които улавяхме чрез импланта в нервната ми система, да бъдат предавани чрез интернет във Великобритания, където задвижваха роботската ръка.

Ето как, моите мозъчни сигнали движеха роботска ръка, намираща се на друг континент.

Когато ръката хванеше някакъв предмет, сигналите се изпращаха от пръстите и стимулираха мозъка ми в Ню Йорк. Така, докато ръката държеще даден предмет, мозъкът ми получаваше електрически импулси. Бях в състояние на усетя колко сила прилага ръката, намираща се на друг континент.

Като киборг, отчасти машина, отчасти човек, вашата нервна система не свършва с пределите на тялото ви. Тя свършва там, където я отвеждат
мрежата,
сателита...

Това съм аз с една бейзболна шапка, на която има ултразвукови сензори. Това, което се получава от тези сензори, стимулира моята нервна система. Когато един предмет се приближи, мозъкът ми получава все повече електрически сигнали и пулсации.

И с превръзка на очите можех да усещам предмети. Не знаех какви са предметите, защото не ги виждах, но като прилеп ги усещах чрез ултразвука.

Затова, ако някой си е мислел, че притежаването на шесто чувство или свръх сетиво е научна фантастика, да прави сте, но то вече е част от науката.

Най-вълнуващата част от експеримента беше свързана пак с жена ми.

В нейната нервна систама бяха включени електроди. Това са много тънички проводници. Може да го опитате малко по-късно и ще установите, че много боли.

Когато отидохме при доктора, който трябваше да сложи елетродите, мислихме си, че ще сложи упойка. Но той каза "не, аз трябва да съм сигурен, че контактът е добър".

Пъхна електрода и пита "чувствате ли нещо?"
Отговорихме отрицателно.
Пъхна по-навътре и жена ми изкрещя...

Докторът заключи: "Сега мисля, че имаме добър контакт..."
За да е сигурен, пъхна по същия начин още един електрод.

Това което направихме, е да свържем по електронен път нашите две нервни системи, т.е. ние буквално ги свързахме с проводник и през компютър.

Когато Ирена вдигаше ръката си три пъти, нейните нервни сигнали стимулираха моя мозък, така че той получаваше три импулса "тинк – тинк - тинк”.

Това, което правихме, е да общуваме по един много първичен начин. Нещо като телеграфията, като морзовата азбука. Пряка комуникация между две нервни системи.

Виждам, че в бъдеще чрез импланти, включени не към нервната систаме, а към мозъка, ще можем да общуваме пряко между мозъците си.

Именно в тази посока провеждам последните си проучвания – изследваме мозъчни компютърни импланти, защото това, което искам да направя след около 8-9 г., е да свържа пряко моя мозък с мозъка на друг човек и да
общуваме само с мисъл.

Затова, за мен бъдещето е изпълнено с вълнения, то крие възможности да бъда киборг, с допълнителни способности.

А онези от вас, които са доволни от това че са хора, това зависи изцяло от вас.

Ако искате да останете членове на един подчинен вид в бъдещето, това е въпрос на ваш личен избор.